СТАРИ ЗАНАЯТИ ОТ РЕГИОНА
Old Crafts from the Region

СТАРИ ЗАНАЯТИ ОТ РЕГИОНА


Бродерия

Бродирането или извезване е изкуство, речен занаят за украсяване на плат от текстил или други материали с шарки и рисунки чрез пришиване на конци или прежда с помощта на игла. Бродирането може също да се прилага с други материали като перли, мъниста и птичи пера. В българските текстилни изделия цветовете са хармонично преплетени и образуват много интересни геометрични фигури и природни явления. Много от различните цветове, които се използват са традиционно получавани от различни природни растения. Българските народни носии играят важна роля в българския фолклор. Женските носии са били изработвани само в къщи. Някои от основните мотиви на женските носии се различават лесно. Направени са за рокли с една или две престилки, сукмани ( дълга и широка рокля без ръкави ) и дълги рокли (саи). Мъжките костюми също са с преобладаващ бял цвят и с преобладаващ черен цвят. Изкуството на бродиране също така е разнообразно е важен елемент от украсяването на мъжките и женските народни носии.
Таченето на черги и килими датира от девети век. Нашият регион е известен със своите халища ( пухкав килим, пълен с вълнена прежда, която му придава пухкав и рунтав облик. Банско е един от градовете , свързан с тъкането на килими и черги. Чергите са се използвали за покривало, калъфки и килими. Снимката е направена е Етническият музей в град Разлог.


Фонтани

В миналото, а и до днес водата е рядък, ценен и труднодостъпен ресурс. Преди изграждането на водопроводни системи в Разлог жителите ползват вода от извори, реки и кладенци. Чешма се нарича цялостната система за прихващане и пренасяне на питейната вода и постройка, създадена за по-лесен достъп до водата за хората. Чешмата е малка постройка, където водата от извора е пренесена до населеното място, по-лесно достъпна, по-удобна за наливане в съдове за пренасяне. На чешмата има два надписа. Един от лявата а другия от дясната страна. Отляво е написано „Просветата е основа на свободата” а отдясно „Духовната мощ на народа е залога за свобода”. През 927 година цар Петър успява да издейства самостоятленост на Българската църква. Хиляда години след това в чест на това събитие Правителството взема решение да се построят чешми „паметници”. Тогава е донесена тази чешма и е монтирана на площада, а след тожа е преместена пред музея. Самата чешма е съставена от три камъка символизиращи трите части на Санстефанска България.


Народни носии


Дърводелство

Дърворезбата се е развивала в две посоки. Традиционната пастирска дърворезба включва изработка на лъжици, чаши и овчарски геги. Успоредно с пастирската се е развивала и църковната дърворезба. Дълбока резба се използва в по-мащабните проекти още от девети век насам и някои модели се намират в Рилският манастир и в църквата в Банско. Изработването на плитка резба започва през осми век и се използва главно като архитектурен елемент в къщите от Възраждането и малките църкви.


Керамика

Голяма част от историята на грънчарството датира от праисторическия период, от който липсват писмени сведения. Затова историята на грънчарството се гради предимно върху източници от археологически находки. Тъй като керамичните изделия и грънците са от издръжливи материали са успели да се запазят в продължение на хилядолетия като археологическите паметници. Най-ранния способ за изработване на глинени съдове е изцяло ръчно чрез притискане и усукване на материала. Най-ранния метод за изпичане на глината е „печенето в трап“, при което за сравнително къс период от време се достигат значителни температури, от порядъка на 900 °C. Ранните грънчари използват каквато глина имат на разположение в географска близост до тях. Въпреки това, най-ниско качествената червена глина е подходяща за печене при ниска температура и е използвана за най-първите глинени съдове. Глини, съдържащи пясък, песъчинки, натрошени черупки или натрошени керамични съдове често се използвани за направата на керамика печена в открити огньове, което позволява свободно изпаряване на водата и другите летливи компоненти от глина. Грубите частици в глината също предпазват от свиване по време на охлаждане, което способства да се намали риска от топлинен стрес и напукване. Ранните глинени съдове са със заоблени форми и дъна за да се избегне напукването при наличие на ръбове и ъгли. Поради необходимостта от високотемпературно печене, ранните грънци не са гланцирани. Грънчарското колело е изобретено в Месопотамия в периода 6000 до 4000 г. пр. Хр. и революционализира грънчарството. Появяват се професионални грънчари способни да отговорят на нарастващата необходимост от съдове в появяващите се градове.